Първа среща

Тя седеше в самолета и не можеше да заспи. Мислеше за него,за първата им среща. Пътуваше два дни,а сякаш бяха минали седмици,месеци.Чакаше тази среща повече от година.Прекалено дълго за самотно й сърце.Но той й даваше сили и я обичаше въпреки разст

Тя седеше в самолета и не можеше да заспи.
Мислеше за него,за първата им среща.
Пътуваше два дни,а сякаш бяха минали седмици,месеци.Чакаше тази среща повече от година.Прекалено дълго за самотно й сърце.Но той й даваше сили и я обичаше въпреки разстоянието.
Те..сякаш родени един за друг-едни стремежи,едни мечти,една любов и нужда от другия.Не спираше да мисли за това.Сърцето й биеше силно,тялото й тръпнеше от мисълта,че ще бъде до него и искаше да остане там,да не се отделя.
Оставаха минути до кацането.Заплака,но сълзите бяха от щастие.Толкова дълго чакаше този миг.
Гледаше дъжда.
Какво й каза той-ще я прегърне,за да не я изплаши.Това беше достатъчно.Тя не искаше повече.
Вече стъпила на земята,вървеше напред и очакваше да го види.Многото хора я объркаха и продължи да върви без да спира.
Едно лице застана пред нея,едно красиво и нежно лице.Хвана нейното в ръцете си и я целуна.Стисна я силно до себе си и я държеше в прегръдката си.Истина ли е,мислеше тя.Ние ли сме това,ти ли си това...
Та това до вчера беше една несбъдната мечта,един копнеж,една самота.А сега съм тук.При теб съм.
Очите й пак се насълзиха,но за кратко.Нали вече беше до него...
В едната си ръка взе багажа й,а в другата хвана нейната.Стисна я силно.Беше силна и нежна ръка и не я пусна нито за миг.
Излязоха навън и забравиха спомена от дългото чакане,дългия полет и закъснението на самолета.
Студена септемврийска вечер.Мириз на дъжд и прохлада. Тя не чувстваше студа.Чуваше само сърцето си,което сякаш искаше да изкрещи от щастие.Не виждаше хората,колите,не чуваше шума.Усещаше само топлината на ръката му. Пътуваха няколко часа до вкъщи-точно така,и нейното вкъщи,беше й казал веднъж.Не отделяше поглед от него,ръката й не се отделяше от лицето му.Още не можеше да повярва.Но той я докосваше,беше там-до нея.Не на телефона,не зад един монитор,а до нея.Държеше я в скута си и й се усмихваше.Помоли я да заспи,но това стана едва когато се прибраха...вкъщи.
Вече можеше да заспи-спокойна,щастлива,до него. И можеше да се събуди до него. Автор: Александър Ненов