Мъка и Болка

Той лежеше в кревата тих и омърлушен, беше тихо, чуваха се само стъпките на котката. След малко успя някакси да заспи, но бе събуден от тих глас които му каза: "Здравей, я мръдни малко да се мушна при теб!" Едва отворил очи, на светлината от лампа

Той лежеше в кревата тих и омърлушен, беше тихо, чуваха се само стъпките на котката. След малко успя някакси да заспи, но бе събуден от тих глас които му каза: "Здравей, я мръдни малко да се мушна при теб!"
Едва отворил очи, на светлината от лампата в коридора, той видя неговата прителка, неговото момиче! Леко се усмихна каза: "Здравей!", след което повдигна завивката. Тя се качи на кревата и така, както си беше с дрехите, се мушна леко и легна до него!
Той я зави с другия край на завивката, след което се обърна към нея без да каже и дума, прегърна я силно като главата му се облегна на рамото й!
Тя зпочна да му говори, а той все така мълчеше. Преди да успее да го попита каквото и да било, той заплака. Плачеше тихо и нищо не казваше, само я притискаше към себе си!
След малко тя проговори. "Я го гледай моя мъж как плаче, намокри ми блузата", каза тя с цел да го накара да се усмихне. "Но защо? Та ти си силен, винаги съм се гордяла с това ти качество! Какво има?!"
Мълчанието от негова страна продължи както и плачът! "Е, добре, поплачи си, сега съм тук, направи го, имаш нужда, сега съм тук никъде няма да ходя, а после има да говорим, нали знаеш?", каза тя и така той прдължи да плаче, да я притиска. Изпитваше болка и щастие в едно и не знаеше дали бе сън или истина! Автор: Александър Ненов