Мигът – граница и вечност

Времето се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото е историята, бъдещето е това, което ще се случи, но какво е настоящето? Ако се опитам да дефинирам настоящето с една дума, то тя със сигурност ще е “миг”. Това е времето, което е точно на границ

Времето се дели на минало, настояще и бъдеще. Миналото е историята, бъдещето е това, което ще се случи, но какво е настоящето?
Ако се опитам да дефинирам настоящето с една дума, то тя със сигурност ще е “миг”. Това е времето, което е точно на границата между миналото и бъдещето. Но колко трае то? Бихме могли да кажем, че мигът сам по себе си е частица от секундата, но и също така той е вечен.
Всеки човек описва настоящето по различен начин. Някои, като мен, вярват, че то е един миг или секунда, други казват, че то е малка част от миналото и малка част от бъдещето. Но ако им се зададе въпроса колко точно трае, те не могат да отговорят, използвайки часове или дни. И в двата случая определено зависи от разбиранията на човека и най-вече на това как той чувства нещата. Именно заради тези чувства е трудно да се обясни какво точно е настоящето, защото всеки човек възприема нещата по различен начин. Може би най-точната дефиниция на настоящето е, че то е на границата между миналото и бъдещето. То е точната среда между двете. Ако изобразим времето като права линия и я разсечем посредата, отляво ще бъде миналото, а отдясно – бъдещето, като разделителната линия ще показва настоящето, което ще докаже теорията, че настоящето е миг. Защо тогава се появава другото обяснение? Защото за хората е трудно да си представят мига като отрязък от време, поради неговата изключително малка стойност. Всеки има нужда от обяснение за нещата и това, което не може да се изкаже с думи, просто се чувства. Повечето чувства са трудни за обяснение, което е причина за неточното определение и объркването.
От друга страна никой не знае кога започва и кога свършва един миг. Тук втората теория изглежда по-достоверна, защото за да се определи началото и краят, трябва да се използват миналото и бъдещето, което ще значи, че мигът е не само средата помежду им, а и част от тях.
Но къде всъщност живее човекът спрямо времето? Той не би могъл да живее в миналото, защото тогава нямаше да съществува, не може да живее и в бъдещето, защото то още не е настъпило. Следователно той живее в настоящето. Ако, както е според първата теория, то е миг, би трябвало да е вечен, защото иначе няма да има живот. Ако той живее според втората теория, пак би трябвало това време да е вечно. Ако трябва да обобщим всичко дотук, та настоящето е един вечен миг, който се намира между миналото и бъдещето, но и взима част от тях. Автор: Александър Ненов