Една история за шепота на звездите в една незабравима нощ

Когато ти се появи в живота ми, всичко се завъртя отново.Въпреки че невярвах, че толкова скоро след като го изхвърлих от живота си ще дойде някой по- добър от него в който да се влюбя така силно,който да бъде цел към която да се стремя от сега

Когато ти се появи в живота ми, всичко се завъртя отново.Въпреки че невярвах, че толкова скоро след като го изхвърлих от живота си ще дойде някой по- добър от него в който да се влюбя така силно,който да бъде цел към която да се стремя от сега нататък,наистина не вярвах! Това беше така ,защото все още си спомнях начина по който той ме заплени ,а след това предаде.Болеше ме!Та той беше неделима част от живота ми една година, въпреки че всъщност беше далеч,но какво стана ...след време сама се отказах ,но интересното е че не се чувствах като победена а напротив бях доволна ...просто защото разбрах ,че не си струва ...победата беше моя!Знам че, може би той никога няма да разбере какво дадох за него ,но въпреки всичко не го мразя!А напротив искам да е щастлив ,защото държа на него по някакъв особен и магичен начин.Може би ще се срещнем в друг живот,може би съдбата има някой скрит коз,който ще ме изненада ,когато му дойде времето ,но мен не ме е страх вече както преди!Вече знам как трябва да постъпя!.....
В ръцете ти се чувствах сигурна ,усещах силата ти,която ми даваше кураж!Още първия път ,когато погледът ми се срещна с твоя усетих сходство ,нещо близко, твърде потайно ,за да го опиша.Тогава изпитах желание да те познавам, просто защото в очите ти видях звездите ,бяха толкова близо че можех да ги докосна.Но ти спазваше дистанция ,не можех да докосна сърцето ти ,ти не ми позволи.
Същата тази вечер ,в която те срещнах ,музиката беше изгубила част от обаянието си , луната беше тъжна ,а хилядите звезди разпилени из тъмното небе правеха опити да се веселят ,да са шастливи ,но им бе трудно ,защото очакваха че ще се случи нещо което ще донесе само сълзи....те знаеха че от спомените боли!Но всепак звездите бяха далеч от мен ,аз бях на земята.Забавлявах се и се чувствах свободна ,както никога до сега....имаше хора ,които убиваха мечтите ми и не ми даваха шанс да се почувствам господарка на живота си.Но сега беше друго ...бях избягала ,бях избягала за да потърся щастието си ....Ти се открояваше по особен .начин от останалите...или по-точно ти беше този ,който ми направи най-силно впечатление.
Стана така ,зашото бях участник в разговор с един човек ,за който парите бяха най-стойностното нещо в живота.За него материята беше всичко ,а останалото нямаше значение ,дори мисля че в неговия свят другото бе изгубило смисъла си.Той е точно това ,което разбирам под думата -боклук.
След като имах лошия късмет да се сблъскам с него и вече не можех да променя този факт бях малко разстроена.
Емоциите ми тогава бяха в повече ,но тях ще приемем като подробност.
А когато усетих силата ти ,всякаш ми даде част от нея и аз станах още по силна.Целувките ти бяха като магия ,тогава не исках нищо освен да мога да се огледам в очите ти ,но това беше практически невъзможно на лунна светлина.
Боже тялото ти ми даваше топлината,която бях търсела през краткия ми жизнен път.Открих тази топлина в твоите прегръдки ,открих мечтите си в теб и от мига ,в който си тръгна се превърна в мечта за мен.Сънувах те!Търсих те!Виках те в мрака!Питах звездите дали отново ще те докосна дори и за миг....дори после да боли те желаех както никой никога....нещата се бяха променили ...вече бях друга...пораснала и променена.Търсех отговорите в шума на вълните ,в сблъсъка им с брега ...треперех и плаках ,защото знаех че може би никога повече няма да видя тази усмивка ,която носи след себе си хиляди мои усмивки и сълзи.
Знаех че никой няма да е като теб.Мечтаех за още една нощ ,в която да погледам звездите в твоите прегръдки ,за още една нощ ,в която да забравя ,че освен мен и теб има свят с хиляди хора.
Но дори и мечтите ми не ме откъснаха от действителността.Всичко бе заблуда! След хилядите пъти ,които се бях питала дали ще се видим отново ,след всичко, което бях изпитала и преусмислила....усетих ,че бавно и постепенно бях изгубила представа за реалността ,а това беше най-жестокото!
Та аз живеех в измислен свят ,живеех в мечтите си.Бях забравила разума , който често ми бе помагал.Спомените ме обгръщаха изцяло ,а мислите ме бяха обсебили и не ми даваха възможност да дишам спокойно.А когато този недействителен свят беше разбит ,когато след въртенето ми в кръг не бях намерила изход ,морето ми прошепна.То ми даде нужния отговор,наи-накрая бях преудоляла всичко.Просто се примирих с истината ...но въпреки това чувствата не бяха изчезнали ,а напротив пъстротата им ме караше да се усмихвам. Имаше ги ,но за момент се бях примирила.,че всичко свърши.Но исках да разбера толкова неща ...
Все още търсех отговора от теб ,защото точно той бе най-значим от всичко.Накрая незнайно как се бях примирила , че вече няма смисъл да търся ,че ако наистина в тази магия ,която съществуваше тогава е имало нещо истинско ще намеря отговора и бях права ,съвсем неочаквано съдбата ни срещна отново.
А аз не оценявах какво какво съм получила ,съжалявах и исках още ,упреквах се за несъществуваща грешка ,която не беше грешка а просто правилен избор.
Та аз те усетих близо отново ,мечтите ми станаха реалност ,бях намерила отговора ,който разплете загадката от хиляди въпроси в главата ми!Получих това, което исках макар и не напълно.
Но така се случи ,тогава нямах избор ,тогава обстоятелствата ме спряха...А аз им се дадох.Аз която така добре познавах риска се отказах.
Оставих те да си тръгнеш.Една част от мен знае ,че това бе правилният избор,а другата продължава да се пита и да се измъчва ,защото е свикнала да живее така , защото болката и харесва ,а когато я изпитва става все по-силна.А не е ли силен човек ,когато се откаже от мечтите си ,в името на нещо по-добро с единствената цел да не ги разбие се изгуби изцяло ....с целта да не превърне карасивите си спомени в нещо незначително ...Погазено!Погазено от една истина ,че цялата тази магична представа ,създадена и изградена до сега е напълно погрешна само заблуда ,плод на въображението.
Сега знам , че силата е някъде дълбоко ,просто трябва да бъде открита и презаредена!
Искаш ли да знаеш как съм ?
Щастлива!Просто само с една дума ,която събира в себе си толкова много.Не можеш да си представиш дори колко много!Щастлива съм ,че те срещнах , щастлива съм , защото ти ми даде да докосна звездите ,а аз ти позволих да докоснеш сърцето ми!В него завинаги ще има място за теб ,дори след време това място да е само кръвоносен съд ще го има!
Въпреки че знам че ти не си за мен ,не си това ,което искам ,няма да си част от бъдещето ми.Въпреки че всичко е срещу нас и интересите ни са различни ,за една нощ аз се влюбих ,влюбих се прекалено ,искрено и чисто,така различно и знам .че ще има и друга нощ за мен и теб и някога ще се случи още нещо,защото нищо на този свят не става случайно.Дори тази нощ да съществува само в мечтите ми ще я има!

В момента небето е пусто , звездите са някъде другаде ,някъде където се заражда нова любовна история ,но където и да са не се бой те ще ни помнят вечно!
А когато сме заедно те ще се появят и ще се веселят истински с нас ,защото ще видят ,че страстта е жива и ще разберат ,че времето и разстоянието може да бъде победено!!!Вложих много... Автор: Александър Ненов