Вървя си...

Вървя си самотен по улицата, вървя си и гледам радостните хора. Вървя си самотен и умислен, гледайки как хората се забавляват. Вървя си самотен и това въобще не ме интересуват хората. Вървя си самотен и си мисля само за един човек, само за един

Вървя си самотен по улицата, вървя си и гледам радостните хора. Вървя си самотен и умислен, гледайки как хората се забавляват. Вървя си самотен и това въобще не ме интересуват хората. Вървя си самотен и си мисля само за един човек, само за един образ, само за едно лице, само за теб. Вървя си .. по плажа, морето отново е буйно и стене от болка. Не както го видяхме последния път спокойно, тихо и мълчаливо. Сещам се за онези дни... онези прекрасни дни. Гледам го сега тъжно и мрачно, единствено луната се оглежда в него. И сякаш нещо проблясва във водата, светлина по ярка, по светла и по силна от Лунната.. Вдигам глава нагоре и виждам нашата звезда, толкова силно свети ...и е толкова красива, гледам и я .. и сякаш виждам твоето лице, твоите очи, твоята усмивка.. гледам я .. и не мога да и се наситя. Усещам я толкова близо до мен че чак усещам топлината и, чуствам ме гледа, .. и сякаш чувам глас от нея. Твоят глас същият какъвто го помня, .. нежен и мил. Шептиш ми онези две думи които стоплят ме във тази студена и самотна нощ. И вече не чуствам болката, вече не чуствам студа.. Вървя спокоен и утешен, защото знам че ти си до мен винаги когато имам нужда от теб .. винаги когато искам да поговоря с теб. Ти си завинаги в моето сърце и никой и нищо няма да те замени. НИКОГА!... Вървя си .. продължавам по пътя си, с надежда за нас! Автор: Александър Ненов