Кажи ми сега...Хайде, седя пред теб и искам да знам...Мълчиш...Както обикновено...Пак искаш да се сетя сама...А ти беше този, който първи каза че ме обича...Повярвах ти, знаеш ли? И сега плащам...Защото ме беше страх от това, а допуснах тази грешка...Влюбих се...Сбърках ли? Май да...Но сама съм виновна...Когато искаше да си с мен, аз ти казах да чакаш...казах че не съм готова за теб...че не съм готова за нищо...Обиди ли се? Сигурно...За това ли изчака търпеливо да се влюбя в теб? Отмъщение ли е това? Отмъщаваш си, че не исках да съм с теб в началото? Успяваш...Боли ме...Пука ли ти? Казваш "да"...Но ако ти пука защо после ме молиш да не мисля за теб, да не те търся, да не се виждаме...Защо погледът ти бяга от мен? Защо? Сбърках признавам, сбърках онази вечер...Но се извиних...Каза че приемаш, но ЗАЩО не го виждам в очите ти? Те ли лъжат или ти?......Ти...Очите не могат да лъжат...Знаеш ли, че плачех, когато затворих телефона снощи? Не знаеш...Няма и как...Не бих ти казала...Не искам да се връщаш заради сълзите ми...Те са си за мен...Защо ти е да знаеш...Ако искаш да си с мен, кажи ми...Защо ме мъчиш? Защо мълчиш? Страдах достатъчно...Когато те срещнах мислех си, че ти ще си този, с когото няма да страдам...Сгреших ли? Не, не ми казвай да питам себе си...Искам ти да ми кажеш...Искам да ми кажеш защо каза, че ме обичаш, ако не е вярно? Защо беше с мен? Защо ме целуваше толкова нежно? Защо ме прегръщаше с цялата тази любов? Защо очите ти ме гледаха с такова обожание? Защо сега същите тези очи не искат дори да ме погледнат? Защо се радваше да чуеш гласа ми, а сега затваряш телефона? Защо ме търсеше, а сега не искаш да ме видиш? Защо каза, че грешката е в теб, когато виждам обвинението в погледа ти? Защо? Защо? Защо? Защо те обичам толкова много, когато ти не искаш да си с мен???
Автор: Александър Ненов