Тръгна си, нали? Не беше ли ти този, който първи каза "Сбогом"? Не помниш ли как те молех да останеш, да не си отиваш, да не ме нараняваш така...ти не го направи...Просто тръгна, даже не се обърна назад...И останах сама, прегърнала тишината, която остави след себе си. В мен зееше рана и само ти можеше да я излекуваш...Не го направи...Знаеш ли кое беше най-трудното нещо в живота ми? Не знаеш...Ще ти кажа: да те забравя. Да се излекувам от любовта си към теб, макар да знаех, че от любов не се лекува....Беше трудно...Знаеш ли колко сълзи изплаках? Знаеш ли как се късаше сърцето ми, когато мислех за теб? И все пак успях. Затворих тази страница от живота си, заключих сърцето си за теб...И се ти се връщаш и искаш ключа. Не, сбъркал си вратата...За тази врата ключ няма...Аз успях да изградя света си без теб, въпреки че ми беше много трудно.Но успях! Защо сега искаш да разрушиш това, което създадох с цената на толкова сълзи и толкова болка? Мислиш, че ще ти позволя? Че ще се върна при теб? Грешиш...Защо да го правя? За да страдам пак ли? Не! Където е горяло, не гори отново, а аз потуших този пожар, който ме гореше и в който ти ме захвърли...Не рови из въглените...Няма да пламнат пак...Сърцето ми се научи да тупти без теб, аз се научих да дишам без теб...Значи вече не си ми нужен...
Автор: Александър Ненов
Просто нищо
Тръгна си, нали? Не беше ли ти този, който първи каза "Сбогом"? Не помниш ли как те молех да останеш, да не си отиваш, да не ме нараняваш така...ти не го направи...Просто тръгна, даже не се обърна назад...И останах сама, прегърнала тишината, която ос
2003-07-20 00:00:00
fallback