Какво е изкуството? Замислям се и в паметта ми излизат думите на наезнаен за мен древен мъдрец: "Животът е кратък, изкуството - вечно".Провокира ме тази мисъл и ме кара да осъзная, че едно от най-ценните неща, които човек е създал, носи общото име изкуство.Всички онези скални рисунки, древни статуи, запазили съвършенството си, картини, музика, са преминали през времето, оцелели са и носят вдъхновение за съвременните хора.Възприемам ги като нравствени послания, съхранили представите за красиво, добро, човещина, съдържащи някакъв идеал.
Какво е за мен изкуството?Какво е то в моя живот?Може би то променя погледа ми за света, кара ме да се чувствам добре, да се очистя от ежедневното, да се чувствам по-извисена.Не е важно дали възприемам с погледа или със слуха.Важното е, че реагирам с душата си и то не как да е.Поглеждам една картина и в нея виждам свят, отразил душата на своя автор.Не с разума, а с чувствата си усещам посланието.Пред мен понякога изниква един усмихнат свят, друг път тъжен, грозен, но казващ много.
Да създаваш искуство не е лесно, а също и да го разбираш.Но факт е, че всеки от нас има свое любимо изкуство, а някой дори творят.Те стават подвластни на вдъхновение, което ги кара да посегнат към перото, четката, към някакъв музикален инструмент и като много други талантливи хора влагат душата си и това превръща творбите им не толкова в ценни, колкото в творби, съхраняващи представата за красота на младия човек.
А какво е за мен изкуството?Потребност, може би, но трудна за реализиране, защото днес са на изчезване културните обекти в нашата страна - кина театри, зали.С огромни усилия хора с възрожденски дух правят и невъзможното да ги запазят.Хубаво е, че поне в нашия град се е запазило читалището, сцената му оживява и радва млади и стари, оцеляла е и галерията, съхранила нашата градска памет. Според мен, за да е живо изкуството, за да стане стински силно, творците трябва да вложат труд, талант и късче любов.Тогава то ще се превърне в прозорец към един различен свят, пълен с положителни енрергии.А ние, младите хора, да имаме повече възможности да се докосваме до него.Може би не всеки ще ме разбере, но съм сигурна, че който успее, ще е разбрал нещо повече за мен и моето мнение за света, който ме заобикаля.И най-вече за изкуството, което може да ни направи по-духовни, по-добри, а защо не и по-щастливи...
Автор: Александър Ненов
Какво е за мен изкуството?Какво е то в моя живот?Може би то променя погледа ми за света, кара ме да се чувствам добре, да се очистя от ежедневното, да се чувствам по-извисена.Не е важно дали възприемам с погледа или със слуха.Важното е, че реагирам с душата си и то не как да е.Поглеждам една картина и в нея виждам свят, отразил душата на своя автор.Не с разума, а с чувствата си усещам посланието.Пред мен понякога изниква един усмихнат свят, друг път тъжен, грозен, но казващ много.
Да създаваш искуство не е лесно, а също и да го разбираш.Но факт е, че всеки от нас има свое любимо изкуство, а някой дори творят.Те стават подвластни на вдъхновение, което ги кара да посегнат към перото, четката, към някакъв музикален инструмент и като много други талантливи хора влагат душата си и това превръща творбите им не толкова в ценни, колкото в творби, съхраняващи представата за красота на младия човек.
А какво е за мен изкуството?Потребност, може би, но трудна за реализиране, защото днес са на изчезване културните обекти в нашата страна - кина театри, зали.С огромни усилия хора с възрожденски дух правят и невъзможното да ги запазят.Хубаво е, че поне в нашия град се е запазило читалището, сцената му оживява и радва млади и стари, оцеляла е и галерията, съхранила нашата градска памет. Според мен, за да е живо изкуството, за да стане стински силно, творците трябва да вложат труд, талант и късче любов.Тогава то ще се превърне в прозорец към един различен свят, пълен с положителни енрергии.А ние, младите хора, да имаме повече възможности да се докосваме до него.Може би не всеки ще ме разбере, но съм сигурна, че който успее, ще е разбрал нещо повече за мен и моето мнение за света, който ме заобикаля.И най-вече за изкуството, което може да ни направи по-духовни, по-добри, а защо не и по-щастливи...