Смъртта дойде и ме погали с дългите си ледени пръсти.Погледна ме с кристалните си очи.Развя красивата си катранено черна коса.Опита да се засмее, но се чу само тежко хриптене от което ме побиха тръпки.Изваяното й, като че ли от висък тяло, бе обвито с нежен прозрачен воал, който ме докосваше нежно по лицето.Изведнъж грабна ръката ми и ме заведе на място което никога не бях виждала, а и не исках да виждам. Плени ме в стъкления си капан, а там бе пално със сълзи, тъга и болка.Виках, плаках и се ядосвах, но нищо не ми помогна да се освободя.Останах затворена завинаги в капана на бледата сянка на смъртта...
Автор: Александър Ненов