Свободата е много относително и разтегливо понятие. Какво означава в действителност “свободен”? Сега, като се замисля може би човек е наистина свободен единствено след смъртта си. Тогава я няма тежеста на материята и душата е свободна. Преди това? Човек само, ако е луд може да смята себе си за свободен!
Човек още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Много могат да кажат, че не съм прав, но я се замислете какво бихте направили без храна? Ами без дрехи, жилище, кола, и т.н.? Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари... В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновенно живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят всякакъв смисъл.
Смятам за нормално, когато човек е роб на собствение си нужди и като цяло на земния живот, но най-страшното е, когато някой друг успее да пречупи нечия душа. Това е най-страшното робство, защото тогава се губи смисъла на съществуването, а именно свободата на духа. Има много начини да пречупиш един човек, най-лесния е чрез дрогата. Тогава от едно хубаво момиче можеш да направиш скъпоплатена робиня, готова да изпълни всичките ти желания само за поредната доза. Лошото е, че аз познавам момиче, което е много податливо. Тя сама се опитва да влезе в среда, в която такива като нея не oцеляват. Сега не ми вярва, но ще ми е много мъчно, когато я видя някой ден молеща за доза.
Още една идея за свободата изниква в съзнанието ми – свободата на избор, което е конституционно право на всеки свободен гражданин на света. Човек има правото на много избори в живота си, но единствено този, който няма семейство или хора, които да обича, а също така не му пука за материалното може да направи наистина свободен избор- това което му диктува сърцето. Всички останали, в една или друга степен, трябва да съобразяват мнението си с много други обстоятелства и хора, и често да правят това, което трябва, а не това което искат. До каква степен човек, докато е жив има право на избор? Не можеш без пари, защото всичко, което е необходимо за съществуването на всеки се купува с тях, не можеш да избираш роднините си, не можеш да правиш каквото си искаш заради куп обстоятелства и правила. Но можеш да избираш приятелите си, а вероятно и други неща които в момента не мога да се сетя. И все пак дали това е наш избор или има висша сила, или ако искате го наречете съдба, или случайност? Определено мисля, че наистина човек е осъден да бъде свободен, но чак след смъртта си. Но всъщност човек ли е тогава? Никой учен не може да каже това. Аз не вярвам в духове и подобни неща, но кой знае... Вярвам единствено, че съществуват неписани закони на вселената, които определят живота и процесите във всичко.
Имаше една мислъл: “колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш” ако перефразирам малко “колкото повече свобода имаш, толкова повече разбираш, че всъщност си “роб””. Това се отнася за тези, които имат достатъчно опит и знания, за да го осъзнаят (не говоря за тези, които наистина по един или друг начин са роби, защото за тях свободата е да нямаш “господар”) В заключение ще кажа, че само глупакът може да каже “Да, аз съм наистиа свободен!”
Автор: Александър Ненов
Човек още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Много могат да кажат, че не съм прав, но я се замислете какво бихте направили без храна? Ами без дрехи, жилище, кола, и т.н.? Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари... В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновенно живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят всякакъв смисъл.
Смятам за нормално, когато човек е роб на собствение си нужди и като цяло на земния живот, но най-страшното е, когато някой друг успее да пречупи нечия душа. Това е най-страшното робство, защото тогава се губи смисъла на съществуването, а именно свободата на духа. Има много начини да пречупиш един човек, най-лесния е чрез дрогата. Тогава от едно хубаво момиче можеш да направиш скъпоплатена робиня, готова да изпълни всичките ти желания само за поредната доза. Лошото е, че аз познавам момиче, което е много податливо. Тя сама се опитва да влезе в среда, в която такива като нея не oцеляват. Сега не ми вярва, но ще ми е много мъчно, когато я видя някой ден молеща за доза.
Още една идея за свободата изниква в съзнанието ми – свободата на избор, което е конституционно право на всеки свободен гражданин на света. Човек има правото на много избори в живота си, но единствено този, който няма семейство или хора, които да обича, а също така не му пука за материалното може да направи наистина свободен избор- това което му диктува сърцето. Всички останали, в една или друга степен, трябва да съобразяват мнението си с много други обстоятелства и хора, и често да правят това, което трябва, а не това което искат. До каква степен човек, докато е жив има право на избор? Не можеш без пари, защото всичко, което е необходимо за съществуването на всеки се купува с тях, не можеш да избираш роднините си, не можеш да правиш каквото си искаш заради куп обстоятелства и правила. Но можеш да избираш приятелите си, а вероятно и други неща които в момента не мога да се сетя. И все пак дали това е наш избор или има висша сила, или ако искате го наречете съдба, или случайност? Определено мисля, че наистина човек е осъден да бъде свободен, но чак след смъртта си. Но всъщност човек ли е тогава? Никой учен не може да каже това. Аз не вярвам в духове и подобни неща, но кой знае... Вярвам единствено, че съществуват неписани закони на вселената, които определят живота и процесите във всичко.
Имаше една мислъл: “колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш” ако перефразирам малко “колкото повече свобода имаш, толкова повече разбираш, че всъщност си “роб””. Това се отнася за тези, които имат достатъчно опит и знания, за да го осъзнаят (не говоря за тези, които наистина по един или друг начин са роби, защото за тях свободата е да нямаш “господар”) В заключение ще кажа, че само глупакът може да каже “Да, аз съм наистиа свободен!”