На Irenicus, с голяма благодарност,че ми даде идеята:)
1.В една лятна нощ ,на 150 километра един от друг,те разговаряха-той пред компютъра,тя в леглото.Навън прозорците на сградите още светеха и създаваха илюзията за хиляди звезди повече освен тези не небето.Далечните малки слънца се умихваха на момичето,намигаха и, искаха да я приспят и потопят отново в сините и луни сънища."И все пак какво са сините сънища?"-попита той,а тя сякаш чуваше гласа му в главата си.Погледна луната,тя и кимна в знак на съгласие и момичето започна да разказва.
2. -Сини сънища-усмихнах се аз тихо в ума си- знаех,че той ще го почувства,-това са много красиви сънища-като приказки,които събират в себе си нежност,хармония,топлота.Дават цялата сигурност на света.Как ми се иска понякога да не съм толкова романтична...
Някога живеело едно момиче.Била хубава,умна,имала си всичко,нищо не и липсвало .Освен любов.Чувствала се самотна и изоставена,без приятели.Момчетата я харесвали,почти я преследвали,но тя ги отблъсквала-не търсела това.Всяка нощ седяла до прозореца и гледала звездите.Били единствените и верни приятели,единствените ,които никога нямало да я предадат.Затова им разказвала тихичко мечтите си,които криела от всеки друг.
Една нощ момичето спяло спокойно в леглото си,когато усетила някой да гали косата и.Отворила очи стресната и видяла него-Луния принц, с когото тъй често говорела в мислите си."Аз съм Синият ти сън"-прошепнал той."Ще бъдем заедно всяка нощ, а един ден ще се срещнем ...Сега спи,луничке моя..."Момичето протегнало ръце да го прегърне и така заспали.
Всяка нощ сънувало момичето Синия си сън.Докосвала ръцете му,смеели се ,танцували.А през деня,в очите на минувачите тя търсела неговия поглед.Чакала го да дойде с протегнати ръце да я прегърне.
3.Момичето вече спеше в леглото си,когато момчето,на 150 километра от нея,четеше последния и смс:"Знаеш ли,момичето съм аз.А Синият ми сън...Може би си ти?"
13.06.2003
Автор: Александър Ненов
1.В една лятна нощ ,на 150 километра един от друг,те разговаряха-той пред компютъра,тя в леглото.Навън прозорците на сградите още светеха и създаваха илюзията за хиляди звезди повече освен тези не небето.Далечните малки слънца се умихваха на момичето,намигаха и, искаха да я приспят и потопят отново в сините и луни сънища."И все пак какво са сините сънища?"-попита той,а тя сякаш чуваше гласа му в главата си.Погледна луната,тя и кимна в знак на съгласие и момичето започна да разказва.
2. -Сини сънища-усмихнах се аз тихо в ума си- знаех,че той ще го почувства,-това са много красиви сънища-като приказки,които събират в себе си нежност,хармония,топлота.Дават цялата сигурност на света.Как ми се иска понякога да не съм толкова романтична...
Някога живеело едно момиче.Била хубава,умна,имала си всичко,нищо не и липсвало .Освен любов.Чувствала се самотна и изоставена,без приятели.Момчетата я харесвали,почти я преследвали,но тя ги отблъсквала-не търсела това.Всяка нощ седяла до прозореца и гледала звездите.Били единствените и верни приятели,единствените ,които никога нямало да я предадат.Затова им разказвала тихичко мечтите си,които криела от всеки друг.
Една нощ момичето спяло спокойно в леглото си,когато усетила някой да гали косата и.Отворила очи стресната и видяла него-Луния принц, с когото тъй често говорела в мислите си."Аз съм Синият ти сън"-прошепнал той."Ще бъдем заедно всяка нощ, а един ден ще се срещнем ...Сега спи,луничке моя..."Момичето протегнало ръце да го прегърне и така заспали.
Всяка нощ сънувало момичето Синия си сън.Докосвала ръцете му,смеели се ,танцували.А през деня,в очите на минувачите тя търсела неговия поглед.Чакала го да дойде с протегнати ръце да я прегърне.
3.Момичето вече спеше в леглото си,когато момчето,на 150 километра от нея,четеше последния и смс:"Знаеш ли,момичето съм аз.А Синият ми сън...Може би си ти?"
13.06.2003