Всичко което някога съм желал е парче сребро - добре оформено като правилен и напълно функциониращ, пробойно възхитителен, бляскав и непоносимо симпатичен куршум.
Все още чувам онези странни гласове в главата си, вървейки по пътят, предварително начертан на небесната ми карта. Това е така, защото сам си го пожелах.
Ти там, искаш ли да ми помогнеш. Не, няма да те тормозя с хленченето си. От теб не се изисква и да ми пееш приспивни песни. Нито пък ще те карам да ми пазаруваш лалугери. Трябва прост да дръпнеш едно мъничко спусъче... Не искаш. Знаех си. Ако бях убеден в противното нямаше да те запитам. Иска ми се самичък да си доставя това удоволствие. Спокойно. Така или иначе съм на две стъпки от ръба. Знаеш ли...не съм ти казвал, но мъничко ме е страх от високото. Може би затова ще ми трябва мъничко помощ от моето сребърно куршумче. То просто ще ме побутне, или аз ще залитна. Няма значение. Но трябва да опитам поне веднъж какво е да се зарееш в пространството.
Знам, че винаги е имало място за мечтите ми. Внимавайте все пак какво ще искате от Дядо Коледа. Защото може да посрещнете следната утрин бездиханни. Както и да е. Не вярвам в Дядо Коледа. Или пък вярвам, но няма да си призная. Нали ви казвам...няма значение.
Аз обичам своят път. Това са моите няколко секунди свобода. Животът по принцип си ми принадлежи, защо пък да не му поднеса една мъничка изненада. Да, разбира се. През цялото време съм се държал адски егоистично спрямо него - иска ми се поне веднъж да му докажа признателността си. Както и да е...ако още не съм го казал, а съм сигурен че съм,. но нямам нищо против да го повторя и дори потретя - няма значение, наистина.
Земята няма своя тъмна страна. Луната също няма своя такава. Всъщност те целите са тъмни. Хората.. сещате се...и те са целите тъмни. Покрити с епителна тъкан, малко прах и нерви.
Аз просто избрах да победя. Не ме е страх от загубата. Загубата на съзнание, кръв или части от тялото си. Не ме е страх и от страхът. Както и "него" от мен. остоянно се надлъгваме, разказваме си интересни историйки...като цяло си изкарваме весело.
Всичко което някога съм желал е парче сребро - добре оформено като правилен и напълно функциониращ, пробойно възхитителен, бляскав и непоносимо симпатичен куршум.
Автор: Александър Ненов
Ти там, искаш ли да ми помогнеш. Не, няма да те тормозя с хленченето си. От теб не се изисква и да ми пееш приспивни песни. Нито пък ще те карам да ми пазаруваш лалугери. Трябва прост да дръпнеш едно мъничко спусъче... Не искаш. Знаех си. Ако бях убеден в противното нямаше да те запитам. Иска ми се самичък да си доставя това удоволствие. Спокойно. Така или иначе съм на две стъпки от ръба. Знаеш ли...не съм ти казвал, но мъничко ме е страх от високото. Може би затова ще ми трябва мъничко помощ от моето сребърно куршумче. То просто ще ме побутне, или аз ще залитна. Няма значение. Но трябва да опитам поне веднъж какво е да се зарееш в пространството.
Знам, че винаги е имало място за мечтите ми. Внимавайте все пак какво ще искате от Дядо Коледа. Защото може да посрещнете следната утрин бездиханни. Както и да е. Не вярвам в Дядо Коледа. Или пък вярвам, но няма да си призная. Нали ви казвам...няма значение.
Аз обичам своят път. Това са моите няколко секунди свобода. Животът по принцип си ми принадлежи, защо пък да не му поднеса една мъничка изненада. Да, разбира се. През цялото време съм се държал адски егоистично спрямо него - иска ми се поне веднъж да му докажа признателността си. Както и да е...ако още не съм го казал, а съм сигурен че съм,. но нямам нищо против да го повторя и дори потретя - няма значение, наистина.
Земята няма своя тъмна страна. Луната също няма своя такава. Всъщност те целите са тъмни. Хората.. сещате се...и те са целите тъмни. Покрити с епителна тъкан, малко прах и нерви.
Аз просто избрах да победя. Не ме е страх от загубата. Загубата на съзнание, кръв или части от тялото си. Не ме е страх и от страхът. Както и "него" от мен. остоянно се надлъгваме, разказваме си интересни историйки...като цяло си изкарваме весело.
Всичко което някога съм желал е парче сребро - добре оформено като правилен и напълно функциониращ, пробойно възхитителен, бляскав и непоносимо симпатичен куршум.