Болка

Не мога да чувствам.А въобще някога могла ли съм?Не!Крещя.Пропадам.В пропаст.Всичко около мен е тъмно,черно.Не усещам нищо освен болка.Всякакъв вид.Едновременно горя,пробождат ме,разират ме ,дърпат ме,хапят ме.Болката прониква навсякъде,дори в костит

Не мога да чувствам.А въобще някога могла ли съм?Не!Крещя.Пропадам.В пропаст.Всичко около мен е тъмно,черно.Не усещам нищо освен болка.Всякакъв вид.Едновременно горя,пробождат ме,разират ме ,дърпат ме,хапят ме.Болката прониква навсякъде,дори в костите ми.Опитвам се да се отскубна,нечии костеливи ръце ме стискат за гърлото и спират така жадувания въздух.Всяка мисъл за бягство кара главата ми да пулсира от мъчителна болка .Измъквам се и крясък от болка пронизва тъмнината .Всичко в мен се преплита и къса .Бягам ,окървавена,защото не искам никога повече да чувствам допира на онези костеливи пръсти.Не знам къде съм,не трябва да мисля,защото всяка дума ,всеки образ се врязва в мозъка ми .Искам да се махна!Ками пронизват глезените ми,докато бягам.Оставям кървави следи.Боли!Падам,но няма да спра.Няма да ме стигне!!!Влача се ,без да виждам накъде отивам,остриетата режат коленете,корема ми.Няма спра.Колкото и да боли,ще продължа.Ще продължа…

Светлина.Няма болка.Няма кръв.Има само смърт Автор: Александър Ненов