Станислав Стратиев, българската участ и българският модел....

Големият български писател и драматург Станислав Стратиев си отиде твърде рано от този свят.  Ако днес той беше жив, на девети септември щеше да навърши 70 години.   Най-силното  оръжие на Стратиев  беше смехът.  С и

Големият български писател и драматург Станислав Стратиев си отиде твърде рано от този свят.  Ако днес той беше жив, на девети септември щеше да навърши 70 години.   Най-силното  оръжие на Стратиев  беше смехът.  С ирония и сарказъм той написа  "Самотните вятърни мелници", "Пътешествие без куфар", "Живот в небето", "Упражнения по другост",  пиесите "Римска баня", "Сако от велур", "Рейс", "Мамут",  култовите си сценарии за филмите  "Кратко слънце", "Оркестър без име" и "Посетени от Господ".

Стратиев е превеждан  на почти всички европейски езици, носител е на световни престижни награди. Той  беше най-играният по света наш драматург на всички времена.   Изморен от борбата с властващия в  нашия свят  абсурд, той рано напусна  този свят. Но както казва  Стефан Цанев :”Чашата на масата и мястото му в литературата ни завинаги ще останат празни. А паметта му наистина ще остане вечна".

Цялата 2011 година е посветена на Станислав Стратиев и неговото творчество.
Негови пиеси  продължават да се играят, подготвят се и нови постановки, с които да се отбележи  70-тата годишнина от рождението му.

А ето какво мислеше приживе  големият  писател за България, българите, българската участ и българския модел...


“Българската участ

Българска участ е да се родиш в България.

При толкова други държави.

Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло.

Мълчанието винаги ще е злато.

Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш.

Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива.

Винаги ще се давиш накрай Дунава.

Винаги ще си произлязъл от маймуна.

Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле.

Винаги Бог ще е високо, а Цар - далеко.

Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката - песимистична.

Винаги българската мечта ще бъде "шведска маса" със столове.

Винаги ще обичаш наш’те планини зелени.

Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият.

Винаги министрите ще бъдат с портфейл.

Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече - в Канада.

Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо.

Винаги ще бъдем най-освободими.

Дори да няма "Що е?", винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав.

Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка.

Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет - на друга.

Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението - силата.

Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава.

Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант.

Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре.

Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността.

Човек може да избегне късмета си,но участта си - никога.”

“Българският модел

Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.”

И колкото и да ни е криво, всичко казано от Стратиев е самата истина. То важи както за миналото ни, така и за настоящето. Единствената ни надежда е да не важи  и за бъдещето.... Автор: Тони