Приказка без начало

…„Само  още пет минути” – мислех си аз. Погледнах към листа пред мен. Математиката не беше от любимите ми предмети в училище. Оставаше малко време до края на часа, а все още решавах първата задача. Не исках да имам слаба

…„Само  още пет минути” – мислех си аз. Погледнах към листа пред мен. Математиката не беше от любимите ми предмети в училище. Оставаше малко време до края на часа, а все още решавах първата задача. Не исках да имам слаба оценка, но не желаех и да прибягвам до силите си. Обърнах се към най-добрата си приятелка, а тя пишеше върху листа. Макар да беше болна, винаги имаше на лицето си ведра усмивка. Страдала е от левкемия от години, но диагнозата се потвърди едва преди 3 месеца. Жалко че люспите на Ламчо, не могат да й помогнат.
 Огледах класната стая. Трябваше да спра времето… Затворих очи и започнах да шептя. Всичко спря да се движи от момента, в който думите излязоха от устата ми. Отидох до Ева и преписах решенията от нея. Предадох листа си и излязох от стаята. Трябваше да намокря лицето си, за да се поободря. Винаги когато спирам времето, се чувствам изморена.

  Къщата, в която живея, изглежда много  пуста, все едно никой не я обитава. Баща ми не е като твоя баща. Ако си мислиш, че лъвът е Цар на животните, жестоко се лъжеш. Баща ми е Цар на животните. Почти никога не си е вкъщи, а е в гората, където управлява горския свят. Знае езика на животните. Все пак да си син на Хърс не е лесно.

        Майка ми е най-силният човек, когото познавам. Тя владее водата. Накратко казано, родителите ми са полубогове.

        Имам  брат. По-голям е от мен с една година. Скоро ще бъде абитуриент, а изобщо не показва някаква емоция. Той е самото спокойствие, докато другите около него изпадат в паника. Владее духа във всичките му вариации.
        Казвам се Лада, на 17 години. Както разбра, аз мога да спирам времето. Да го спирам, не да го връщам. А това е може би най-опасната сила, която можеше да получа. Защо е опасна ли? Когато спра времето, нищо не се движи. Никой не диша, никой не шава, даже стрелките на часовника не мърдат. А аз продължавам да живея, сякаш съм единственото живо същество. Точно тук е проблемът, аз продължавам да остарявам, а другите не. Ако спра времето за една минута, аз ще бъда с една минута по-стара от всички.

        Нямам желание за нищо, освен да спя. Тътрейки краката си по стълбите към втория етаж, чувам гласа на майка ми:

    * Лада, веднага слез!  – викаше тя.

      Въздъхнах тежко и се върнах обратно във  всекидневната.

    * Да, кажи мамо – рекох.
    * Не бива да спираш времето, когато ти стане скучно! Мислех, че вече си взела поука още миналата седмица.

        Това, за което говори майка ми, е писмото, което пристигна преди няколко дена. Гласеше, че чичо ми е починал. Той имаше същата сила като моята, но злоупотребяваше с нея. Беше едва на 48, а приличаше на 70-годишен старец. Точно от това се страхуваше майка ми - да не ме сполети същия край...

    * Виж, мила - продължи майка ми - баща ми, твоят дядо, не беше толкова добър като твоя баща. Залмоксис винаги беше зает с проблемите на другите и ние почти не общувахме. Когато станеш на 18 години, ще можеш да я смениш. А до тогава, се контролирай.

        Сведох  глава. Тръгнах отново към стаята си, все още жадна за сън. Легнах и бързо заспах.

        Сънувах странен сън. Може би щях да помня нещо, ако брат ми не ме беше събудил.

    * Какво искаш? – попитах сънено. – Махай се!
    * Лада… - подхвана той. – Трябва да нахраниш Ламчо.
    * Днес е твой ред – казах му. – Не ми се ловят жар-птици.
    * Хайде… – рече той.

      Станах  с нежелание от леглото. Тези птици са за семейния домашен любимец – ламята Ламчо. Той беше малък, когато ми го подариха, но впоследствие стана всеобщ любимец.

        Преди да тръгна на лов, отидох да го видя. Отдалече се виждаха трите му глави. Целите покрити с люспи. Тези люспи са много лековити, а съществата като Ламчо са изключително редки. Броят им от векове намалява, защото са избивани, понеже се хранят с жар-птици. Тези птици са „огнени”, възраждащи се от пепелта и именно за това са толкова многобройни, но те са свещени, а ламите са техни врагове.

        За  щастие в един от капаните, който  бях поставила вчера, се бяха уловили две птици. Веднага му ги дадох. Погалих го по люспестото тяло и тръгнах към вкъщи.

      ***

      След четири дена навършвам 18. Имам право да сменя силата си с друга. Реших,

че искам  лечителски способности. Поне ще мога да помогна на Ева. Ето нещо, което ме различаваше от повечето полубогове – бях прекалено земна, прекалено човечна, а именно това доведе до моята гибел…” – изрече бащата, а децата му вече едва държаха очите си отворени.

- Хайде, заспивайте мили мои деца! – каза им  тихо той, като затвори бавно книгата с приказки.

     ***
      
      *ХЪРС (ХОРС) - славянския бог на лечението и прераждането.
      *Залмоксис - полумитичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот.
      *Жар-птица - В славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта.

      *Лада е богиня на хармонията, радостта, младостта, красотата и любовта в славянската         митология. Автор: Александър Ненов