Нимфата

 - Пляс! –  Мая потопи крака в хладната  вода на извора, отпусна се  и се загледа в короните  на горските дървета. Обичаше  това място. Тук можеше да  мисли за всичко, което я вълнува  и да получава отгов

 - Пляс! –  Мая потопи крака в хладната  вода на извора, отпусна се  и се загледа в короните  на горските дървета. Обичаше  това място. Тук можеше да  мисли за всичко, което я вълнува  и да получава отговори на  въпросите в себе си.

   - Мая-аа! – майка й я викаше от двора на вилата. Момичето се потопи до шия във водата. Искаше да изпъди жегата от кожата си.

   - Мая,  ела веднага!

   Майка  й нямаше да спре да я вика, докато не се обади.

   „Добре, че не се нави да продадем  вилата.” – помисли си момичето. Излезе задъхано от водата и навлече роклята си върху мокрия бански костюм.

   - Само  не ми казвай... А, не, не... Пак  си била на извора. Косата ти е мокра. И роклята! – Посрещна я майка й ядосана. – Веднага отиди да се преоблечеш!

   - Там  чувам себе си, мамо! – възрази Мая.

   - Веднага!

   - Да, отивам... но-оо трябва и ти да пробваш водата – осмели се да каже момичето. – Като вълшебна е. Винаги е била вълшебна.

   - А, аз  се надявах, че ще ми помогнеш  за обяда, като голямо момиче  – въздъхна майка й. – Качвай се!

   Мая изтича  по стълбите към стаята си.

   „Ще я  навия да поплува, все някога... Добре, че не продаде вилата!”

***

   „ВЛИЗАНЕТО  ЗАБРАНЕНО!” – беше табелата, с която изворът посрещна Мая на следващия ден.

   - Това  пък от къде се взе? –  момичето се ядоса, заоглежда се към гората. Знаеше, че долу при реката строят къмпинг, но да забранят на някои да влиза във водата. На някого, който живее тук! – Ще вляза, пък да става каквото ще!

   Мая остави  малкия сак с хавлията и  бельото си на тревата и  бързо смъкна роклята си. Засили се и скочи във водата. Днес беше по-топла, но все пак сблъсъкът я накара да се задъха.

   - Чудесно  е! – извика Мая, но в същия  момент нещо здраво стисна  глезена й. – Какво...

   Тя не  можа да довърши, нито да  извика. От водата я гледаха две сини очи. Те бяха част от приказно красиво лице. Много голямо лице.

   - Какво  си ти?

   - Не знаеш  ли? – гласът прозвуча като песен, но беше и много познат. Същият глас пееше в ума на Мая, когато идваше тук с труден въпрос.

   - Аз съм  душата на извора. Аз го пазя и управлявам. Безсмъртна съм.

   - Аз съм  Мая – тихо каза момичето.

   - Знам, хубаво  име – усмихна се водното  лице. – Мая, искам да видиш моя дом.

   Душата на извора се засмя. Гласът й прозвуча като ромоленето на хиляди поточета.

   - О, да. Ще дойда! – унесено са съгласи  Мая. Водата се надигна. Имаше тяло на нимфа. Всъщност това беше нимфа.

   - Дръж  ме здраво! – нареди тя. Мая  сграбчи кичур от косите й.  Те бяха буйни, здрави и тъмносини.  Момичето се опита да задържи  дъха си, когато се гмурнаха. Не успя, но установи, че диша нормално под водата.

   На дъното  кипеше живот. Пъстроцветни рибки се гонеха в двора на невероятен дворец, събрал всички нюанси на синьото и зеленото. От него струеше светлина, а стените му пееха с изворни гласове.

   - Прекрасно  е! – възкликна момичето. –  Тук ли живеят нимфите.

   - На всяко  място от планетата ви има  живот – каза нимфата. –  Там, където не подозираш, и там, където си мислиш, че няма кой да те види и чуе... Повиках те, защото ми трябва твоята помощ.

   - Ще ти  помогна, стига да мога –  веднага се съгласи Мая, докато  изпращаше с поглед две малки  нимфи, които се гонеха, смеейки се.

   - Става  дума за това, че домът ми  е застрашен. Аз съм душата  на този извор! Това означава, че той не може да живее без мен. Аз управлявам водите му и живота в него. Аз създавам вихрените водовъртежи, когато трябва да предпазя моя свят...

   - Толкова  са опасни – въздъхна Мая.  – Сигурно затова някой е  сложил оная табела. Какво трябва  да направя?

   - Хората  долу искат къмпингът да стигне дотук – започна нимфата. – Искат да отсекат дърветата наоколо, да сложат изкуствено корито на водите ми. Мислят, че така ще се стана в модерен басейн. Може и да не умра, но ще се превърна в извор от мъка и сълзи... В такава вода човек не бива да плува, ако не иска да се удави.

   - Но как  да ти помогна? – извика  Мая. Огледа се и нимфите, които се лутаха наоколо, а и самият дворец й се видаха някак по-тъжни от преди малко.

   - Хората на строежа не вярват в нимфи, но страшно много се боят от духове – каза изворната душа. – Много суеверен е и началникът им, този от когото зависи строежът, защото и мястото, и парите са негови. Изпий това! – нимфата извади от някъде малко шишенце със зелена течност. – Ще станеш невидима и ще успееш да ги стреснеш. Шуми, събаряй, тракай и говори страшно...

  - Ти не  можеш ли? – изплаши се Мая. – Това не е много... Не е добро.

  - По-добре  ли е да унищожат всичко  наоколо? – смръщи се нимфата.  – Аз не мога да излизам  от водата. Не мога и да променям  вида си. Освен това може да ме види само този, който вярва в мен. Казах ти, че вярват в духове. Страхуват се само от тях.

  - Ще опитам  тогава – съгласи се Мая.  Помисли си, че ще е доста  забавно да бъде невидима и  да се представи за дух.
 

***

   Мая отвори очи и се надигна стреснато. Над нея стоеше надвесен мъж с мокри дрехи и коса.

   - Слава  на Бога, госпожице! Изплашихте ме! – каза той. – Трябва да четете внимателно знаците.

   - Какво  е станало? – Момичето се  надигна.

   - За малко  да се удавите. Добре, че  минавах наблизо – мъжът събу обувките си и ги изцеди от водата.

   - Аз... – Мая се огледа. – Мога да плувам.

   - Тази  вода е опасна... и тези диви  места. От вилата ли сте?

   - Да, но  моля, елате с мен да се изсушите... Само не казвайте на мама. Тя  ужасно ще се изплаши.
 

***

   - О, чудесно  е Мая! – майка й се отпусна  във водата.

   - Видя  ли? – зарадва се момичето. – Казах ти, а сега питай наум! Ще видиш как ще решиш всичките си проблеми.

   - Добре,  добре – недоверчиво се усмихна  майка й. – Запазихме вилата, а къмпингът нещо се провали. Надявах се и при нас да се отбиват туристи... Защо се отказаха да строят?

   - Страх ги е от духове – усмихна се Мая. Не вярваше в историята за изпраните пари или там каквото майка й беше казала. Строителите си тръгнаха в същия ден, когато тя...

   „Не е  вярно, че щях да се удавя!”

   - Ще направим  първия етаж нещо като битова страноприемница за чужденци! – каза майка й изведнъж се зарадва на идеята си. – Да, това е добро! Какво ще кажеш?

   - Всяка  идея, която ти хрумне в извора, е добра – Мая се разсмя звънко и се потопи в дълбокото. Автор: Александър Ненов