Сбъдната молитва

Слънцето  вече залязваше, а луната чакаше нетърпеливо  реда си. Тая нощ тя щеше да огрее с най–светлата си премяна. Наоколо беше тихо и всичко се готвеше за сън. Децата лежаха заспали в леглата си. Едно момченце обаче още не беше з

Слънцето  вече залязваше, а луната чакаше нетърпеливо  реда си. Тая нощ тя щеше да огрее с най–светлата си премяна. Наоколо беше тихо и всичко се готвеше за сън. Децата лежаха заспали в леглата си.

Едно момченце обаче още не беше заспало. То бе твърде развълнувано от историята, която неговата баба му разказа.

 -Бабо, ама самодивите наистина ли са толкова красиви, че като ги видиш, дъхът ти секва – попита детето.

 -Да, внучето ми. Така е.

 -Бабо, бабо, а вещиците наистина ли ядат деца? – отново запита малкият.

 -Понякога когато децата ходят сами в гората, те ги примамват и се опитват да ги изядат. Нали вчера ти разказах за Хензел и Гретел.

 -Бабо, бабо...

 -Заспивай бързичко! – прекъсна го тя. - Иначе Торбалан ще дойде и ще те открадне.

Старицата зави момчето, целуна челцето му и затвори тихо вратата. Малкият Ваня скочи бързо от леглото и опря носле о прозореца. Загледа се в пълнолунието и весело се усмихна. Той обичаше нощи като тази, защото имаше нещо вълшебно в тях, затова се помоли на Бог за някакво вълшебство. Започна да си представя приказни създания и се замечта за големи приключения.

Както се бе замислил, той чу тихи стъпки, идващи от тавана. Разбира се, нашият храбрец не се уплаши. Той дълго се бе подготвял, в случай че някоя зла вещица или зъл караконджул реши да нахлуе вкъщи. И така Ваня ловко взе дървената си сабя изпод леглото и сложи в джобчето си малка иконка за късмет. Изтича до тясното коридорче, на пръсти изкачи деветте стъпала, по които толкова обичаше да скача, и тихичко надникна през ключалката на таванската врата.

О, чудо. Момчето не можа да повярва на очите  си. Една врата само го делеше от красиво момиче с дълги руси коси и сияйно бяла кожа. Тя бе опряла колене на пода, гледаше към луната и плачеше. Сърцето на Ваня трепна и той реши, че може да и помогне. Отвори смело вратата и попита:

 -Ти коя си? Защо плачеш?

Момичето  го погледна и през сълзи отговори.

 -Аз съм Пролет, внучка на Баба Марта. Лоша беда ни сполетя. Зъл змей пресуши реките и заплаши, че няма да позволи на нито едно стръкче цвят да цъфне и така ще опропасти реколтите. Ако това се случи, хората ще гладуват. От притеснения баба Марта се разболя и сега лежи безпомощна. Твоята баба е добра и мъдра жена. При нея идвам за помощ.

Ваня показа дървената си сабя и рече:

 -Аз не се срахувам! Нека помогна.

 След  това заведе момичето в стаята, дето спи старицата, побутна я и тя се събуди. Като видя Пролет, скочи бързо и ощипа бузките й, повтаряйки колко много е пораснала. Момичето разказа за възникналия проблем и погледна с надежда. Бабата потърка очи и рече:

 -Зная  ги змейовете до един – нахални, зли и жестоки. Скоро ходих на черква и там се видях със свети Георги. Той е свят човек и знае как да пребори злото. Живее на края на гората и със сигурност ще помогне, защото е покровител и защитник на земеделците, но аз съм вече стара и не мога да ви придружа.

  Двете деца взеха малко храна и тръгнаха веднага. Напред по тясната пътечка се виждаше гората, огряна от пълнолунието. Докато вървяха, изведнъж чуха силно шумолене. Двамата се стъписаха и побягнаха с писък напред. Скриха се в хралупата на едно голямо изгнило дърво и затаиха дъх.

        -Ами, ако е вещица  – уплашено рече Ваня.

        -Стига си ме плашил – отвърна момичето и се изправи, но остана на място. Точно пред нея бе застанал огромен караконджул. Ваня ококори очи. Досега не бе виждал толкова страховито създание. Чудовището направи стъпка напред, после втора и посегна към Пролет. В същия миг момчето бръкна в джоба си и извади малката икона.

        -Боже спаси ни!! – извика той.

Звярът отстъпи назад и ибяга като опарен.

        -За миг помислих, че ще ме сграбчи и разкъса - изплака момичето.

        -Не плачи, вече го няма. Хайде по–бързо да стигнем до светеца – подкани я Ваня.

Двамата станаха и плахо продължиха, а  момчето продължаваше да стиска иконката в потната си ръчичка. Скоро стигнаха до огряна от луната полянка, по–красива не бяха виждали. Огледаха са. Май се бяха загубили. Тогава Пролет съзря светулка. По това време те не излизат, но тази беше специална. Тя игриво се носеше във въздуха и кацна на нослето на Ваня.

-Изгубихте  ли се - попита тя.

Очите на момчето се разшириха от учудване. „Говореща светулка” помисли си той, но бързо се осъзна и попита за дома на светеца.

-Съвсем  близо е – рече тя – последвайте  ме.

Двете деца бързо закрачиха след мигащата буболечка и скоро стигнаха търсената къщурка. Тя беше малка и сгушена между два големи дъба, които я обгръщаха, сякаш я пазеха. Похлопаха на вратата, а отвътре един дядо побърза да отвори.

-Ти  ли си свети Георги – попита момчето.

-Аз  съм – отвърна старецът.

Зарадва се на децата и ги покани да се стоплят  пред огнището.

-Какво  правите в гората? – попита дядото.

Тогава  Пролет разказа всичко за змея и  го помоли да им помогне. Той на драго сърце се съгласи, облече дебелия си кожух, нарами едно голямо копие, което имаше златно острие, и предложи още веднага да тръгнат.

  Така те се запътиха към пещерата на чудовището, която се намираше нависоко в планината, там където духат силни ветрове и започват изворите на всички реки. След няколко дни ходене те стигнаха мястото и се загледаха в тъмнината, която изпълваше пещерата. Змеят усети чуждото присъствие и гръмко изрева. Светецът не се уплаши и влезе навътре. Той бе решен да спаси идването на пролетта, а с нея и добрата реколта на хората. Децата останаха отвън и зачакаха. Свети Георги решително закрачи в мрака. Запали една свещ и се помоли на Исус за победоносна битка. Змеят се разгневи от яркия пламък, който прогони тъмнината и огря пещерата. Чудовището се нахвърли върху противника си, но светецът с един удар го прободе точно в сърцето. Рукна кръв и злото създание издъхна на копието. 

Буйни извори бликнаха в същия момент, напоиха пресушената почва и всичко наоколо разцъфна и се озелени. Хората бяха спасени и нямаше да гладуват. Баба Марта мигом оздравя и побърза да закичи млади и стари с мартенички за здраве. Завърза едно красиво пискюлче и на Ваня, който много се зарадва и бе благодарен на Господ за невероятното приключение, което му бе подарил. Автор: Александър Ненов