Проклятието да си благословен

Единият беше на пръв поглед обикновено момче на 14 години. А другият - член на “Тринадесетте сенки”. Единият се казваше Ангел и беше по-различен от останалите деца в училище, но и безкрайно нещастен. А другият се казваше Мрак. Беше наемен

Единият беше на пръв поглед обикновено момче на 14 години. А другият - член на “Тринадесетте сенки”. Единият се казваше Ангел и беше по-различен от останалите деца в училище, но и безкрайно нещастен. А другият се казваше Мрак. Беше наемен убиец на царя и това му носеше удоволствие.

      Беше  ден на горната земя не по различен от останалите и никой от хората не подозираше какво в момента се случва на долната земя - светът на демоните и всички чудовища. Най-малко Ангел.

     В същото време в долната земя или света на тъмнината, както Мрак го наричаше, Цар Властелин обмисляше плановете си. Той беше повикал тайната организация за убийства „Тринадесетте сенки” и им нареждаше какво да направят.

      - Мисля да нападнем горната земя и да унищожим хората. Tогава всички ще разберат силата на тъмнината! – извика Властелин. – Но за да направим тази гигантска крачка към превземането на света, ще трябва да направим кървавия ритуал. Ако паметта ми не ме лъже, трябва всеки един от вас да извърши по една от тринадесетте забрани, за да бъде церемонията завършена.

      -Да, царю господарю!- извика всеки един член на „Сенките”.

      След  това събрание те отидоха до скривалището си и водачът им започна да разпределя кой коя забрана да наруши. Скоро всеки имаше задача освен най-младия от сенките – Мрак.

      - А ти Мрак, тъй като си най-новият ни член, ще ти дам най-лесната задача – да донесеш кръвта на детето от рая!

      - Къде мога да го намеря? – попита най-младият от групата.

      -Детето от рая е дух, който намира убежище у телата на децата на хората. Всеки път когато детето порасне, духът намира ново тяло и се приютява в него.... Ето ти и негов лик. – Водачът му даде снимка на Ангел и с това го изпрати към света на смъртните.

           Ангел беше носителят на духа на детето от рая, но нито той, нито някой друг човек знаеше това. Всеки носител на духа се превръща в щит срещу нещастие и тъга. Тази сила имаше и лоша страна за Ангел – нещастията остават при момчето. Затова всички около детето живеят прекрасен живот, а Ангел страда всеки ден.

       Ангел беше по-различен от останалите  деца и се набиваше на очи.  Имаше безкрайно въображение. Той не се страхуваше да го покаже на всички с чудатите си идеи и странни фантасмагории. Затова той беше смятан за ненормален и беше избягван от всички в училище.

     На горната земя Ангел беше в тоалетната в училище, но докато излизаше през вратата, той забеляза нещо странно – огледалото пред мивката беше счупено.

      - Лош късмет!– промълви Ангел, но той дори си нямаше на идея какъв лош късмет го очакваше.  

      Момчето продължи по коридорите и влезе в час по литература. Скоро влезе и учителката и каза да извадят химикалки, защото ще правят контролно по българска митология. Ангел не можа да повярва – днес беше денят, в който правят важно контролно, а той единствен не е запомнил и само той не е учил.

    * Защо всичко лошо винаги се случва на мен?! – каза си наум момчето.

     Най-накрая денят свърши. Ангел се прибираше, съкрушен от поредния мъчителен деня в училище. Наоколо нямаше жива душа, а тъмни облаци бяха наводнили небето – нещо необичайно, но не и в очите на момчето. Когато мрачните облаци удавиха и последния лъч на слънцето, горната и долната земя се сляха и ловът започна.

     Изведнъж се появи Мрак и опря кинжал до врата на Ангел, спирайки го на място. Тогава невинното момче усети как някаква непозната тъмнина навлиза и преглежда съзнанието на Ангел заедно с неговите спомени, тайни и желания. Изведнъж това чуждо присъствие откри една изключително светла част, за която дори детето не знаеше, че съществува. Задоволен от откритието си, мракът се оттегли, а Ангел се почувства безсилен и немощен.

     - Изглежда ти наистина си детето от рая. Не понасяш добре психични атаки. Нека да видим дали си толкова безсилен и към физически нападения. – И с това Мрак замахна с ножа си с цел да го забучи в гърба на Ангел.

     Изведнъж се появи една мистериозна светлина, която изпрати Мрак обратно в долната земя, а една жена с криле и сърна до себе си и един юнак на кон с мустаци и сабя излязоха от светлината.

     - В-в-вила Самодива... Крали Марко...какво става тук? Полудявам ли?

     - Не, момчето ми - проговори жената. – Ние сме твоите пазители, дете от рая. Дойдохме да те избавим от злото, но...

      - Но сме слаби – довърши юнакът. – Ние изпратихме духа на детето от рая на хората като благодарност, че са ни създали, а те ни забравят, отслабвайки ни по този начин. Нека питаме колко младежи днес биха предпочели да ни опознаят, вместо да четат и пишат за вампири и демони, давайки им сила да превземат света ни!

      Те продължиха разговора си, като обясниха на момчето всичко.

      -Убийци? Дете от рая? Зъл цар? Съжалявам, но това е твърде много за мен. Аз съм просто едно обикновено дете.

     - Да, дете от което зависи дали света ще бъде превзет от мрака или не! – извика Крали Марко.

      - Така е – каза Вила Самовила. – Можеш да продължиш живота си и да бъдеш заловен от „Тринадесетте сенки” или да нападнеш царя сега и да го спреш завинаги. Ти имаш силата в себе си да го спреш.

      - Тогава предполагам, че щом  всичко зависи от мен, трябва да се застъпя за всички.

      Той беше изпратен в света на сенките  – където злото цари. Ангел смело  пристъпваше напред към двореца  на мрака, където живееше злият Властелин. Той знаеше, че върви към сигурна смърт, но беше убеден, че някой, може би Вила Самодива и Крали Марко го закрилят отгоре. Вървеше към сигурна смърт, но нали това е проклятието да си благословен – вечно страдание за доброто на другите. Автор: Александър Ненов