Любовта ...

Възможно ли е да обичаш някой... толкова силно... толкова искрено... толкова чисто... да виждаш в него съдбата си... да виждаш в него себе си... Да си готов да пожертваш живота си... за другия. ... да си готов... да го последваш навсякъде... за да сте заедно... завинаги... Да обичаш любимия си... и когато го видиш... тялото ти да трепери... очите ти да се пълнят със сълзи... от щастие... че сте заедно... и всеки миг прекаран с него... да бъде миг на щастие... и всяка нощ да благодариш на Бог... че го има... и че е с теб... че те обича така както ти него... Да потъваш в очите му... за теб... той да е най-прекрасният човек на света... най-добрият... най-нежният... с най-милосърдното сърце... с най-прекрасната усмивка... с най-красивият смях и САМО ТОЙ... да бъде в мислите ти... да бъде в сънищата ти... да бъде в мечтите ти... да се слеят в едно... сън и реалност... и всеки миг... в който не сте заедно... да сте един с друг в мислите си... когато има болка... тя да е поделена между двама ви... когато има радост... тя да е умножена... и изпитана... и изживяна... от двама ви... завинаги заедно. .... Но понякога... когато обичаш така... както се обича... само веднъж... а него го няма... и идва само нощем... в сънищата ти... в мечтите ти... и заспиваш без него... и се събуждаш със сълзи в очите... защото утрото го е прогонило... заедно със съня... заедно с красивата мечта... тогава душата ти отлита... и не се завръща... остава само болката... и сляпата вяра... и безнадеждната надежда... че ще го откриеш отново... него... любовта... душата си ... Повечето хора се страхуват от думи като ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ... Господи, колко много мога аз да те обичам!!!!