Вече ти казах сбогом!

А те исках.Нуждаех се от теб.Липсваше ми.Когато не бях в прегръдките ти замръзвах.Умирах от студ.Студ или самота?Може би се страхувах от самотата.Страх ме беше да остана сама - без теб.Да, признавам отначалото много страдах.Плаках дълго.Май, цялата м

А те исках.Нуждаех се от теб.Липсваше ми.Когато не бях в прегръдките ти замръзвах.Умирах от студ.Студ или самота?Може би се страхувах от самотата.Страх ме беше да остана сама - без теб.Да, признавам отначалото много страдах.Плаках дълго.Май, цялата ми любов си отиде със сълзите ми...и вече не чувствам нищо.Безразличен си ми. Това е най-стращното.А да безразличието жинаги идва след болката. Но къде е смисъла... може би е така - аз те обичах ти мене не...Какво толкова?! Любовта ти не ми е нужна.За какво ми е? Ако беше тази чиста любов, която изпалваше моето сърце да..но твоята любов е черна, подтискаща.Защо те обичах? Защото бях наивна.Ти не ми даде нищо, а аз ти дадох всичко. Е,да не легнах с теб...Горда съм от себе си. Не исках или не точно с теб.Нима за това е било всичко за една нощ? Ти ме лъга много и не само мен.Знаеше как да разпалиш въображението ми..да събудиш илщзиите ми..да ме накараш да те пожелая..Но маи не беше забелязал че не сам толкова глупава.Все пак виждах какво правеше зад гърба ми.Постоянните ти инриги, лъжи - накрая ти се удави в тях. Е, аз няма да потъна след теб.Ще изплувам.
Може би знаеше че ти вярвам. И беше така. Възползва се от доверието и любовта ми. Все пак аз сам силна.Винаги аз съм властвала над другите, не те над мен!Защо си мислеше че ти ще успееш?!
Мили, аз не се задоволявам с 2-3 вечери внимание.Искам повече, но не и от теб.Ето соча ти вратата ... отиди и лъжи някоя друга..ако намериш такава, която да ти вярва. Би ми казал че съм озлобена, не не съм.Просто проумях какъв си.Ако изпитвах ненавист щях да я извикам и да и кажа какъв си. Но защо..ти си ми безразличен. Вече с усмивка мога да погледна назад и да се разсмея над това глупаво момиче, което бе готово да умре за теб. Не искам да те наскърбя с това писмо, просто трябва да знаеш , че вече нищо не значиш за мен... А дали изобщо някога си значел?! Автор: Александър Ненов