Какво ли всъщност е любовта?Едно чувство,едно сърце,преливащо от нежност и една неосъзната тъга. Тя е спонтанна.Може да се роди от един жест,един поглед,от една неосъзната мечта.Нея не можеш да я видиш,нарисуваш или изпееш.Можеш само да я почустваш.И тогава си истински щастлив.Готов си да обгърнеш човека,когото обичаш с нежност и чустваш,че можеш да му дадеш себе си.Но той готов ли е да вземе това,което му даваш?Разбираш,че си се излъгал,че си търсил в него нещо,което той не притежава.Търсил си една чиста любов,за която той не е готов.Такива хора са наистина за съжаление.А ти трябва да намериш сили,за да станеш,да измиеш раните си и да продължиш.И тогава най-пострадали са излъганите ти мечти.Чувстваш се сам и тъй далеч от хората. Да,наистина никой не може да ти помогне.В последвалата самота разбираш,че всъщност мечтите ти са били измамни.Затваряш се в себе си и всичко е завладяно от пустота.
Но времето лекува, са казали хората и не са сгрешили.След време обвивката,в която си се скрил,започва да се пропуква.И ти отново уж си същият,но е останала болката... Въпреки всичко любовта е щастие!
Все някога ще намериш човека,който ще те обичатака,както е в мечтите ти.
Тогава ще забравиш болката,която се е насъбрала в сърцето ти.Ще виждаш красотата във всяко нещо на този свят.Ще забележиш колко красиво е морето и колко хубаво пее славеят.Ще почувстваш магията на летният дъжд.И в тази магия ще бъдем само аз и той,защото ще се обичаме,ще имаме сили да се извисим над студенината на околните и всичко ще бъде просто за нас-влюбените.
И ако наистина се обичаме,ще се слеем в едно цяло и от нас ще се излъчва топлина и светлина.Всеки ще намери своята любов,но трябва да има търпение,да търси.Трябва да се научи да пресява любовта от измамата и да не губи надежда,защото любов има!
Автор: Александър Ненов