Търсих те толкова дълго,
Че почти изгубих надежда.
Беше ми толкова трудно
Да не падна във черната бездна.

Понякога се спъвах и падах,
Прахта полепваше по мен.
Но аз се изтупвах и ставах,
Продължавах да те търся пред мен.

Имаше моменти, в които ме обземаше отчаяние,
Моменти, в които не виждах смисъл да ставам.
Но нещо ме теглеше напред и аз тръпнех в очакване,
Исках да те намеря и напред продължавах.

По пътя си срещнах хора различни
И често те припознавах.
Някои от тях бяха много харизматични,
Но аз теб търсех и друг не признавах.

И ето, намерих те –
Сега двама по пътя вървим.
Знам, щом обичаме се,
Всички пречки ще победим!
Автор: Александър Ненов