Посвещение

И ето ме- разпъната на кръст, сърце прободено- мъртвец във яма, показала на самотата среден пръст, със злобата на мрака честно пряма. Ехидно смела, в зъби с роза, а огънят под мен със смях трещи; хората са свели мисли в поза, а погледът

И ето ме- разпъната на кръст,
сърце прободено- мъртвец във яма,
показала на самотата среден пръст,
със злобата на мрака честно пряма.

Ехидно смела, в зъби с роза,
а огънят под мен със смях трещи;
хората са свели мисли в поза,
а погледът ми онемял крещи.

Безумна вещица на цветни танци-
проклета да съм в своя вечен прах;
подрънква злобата с оловни ланци,
напук на нея мен не ме страх.

Ела и прегърни ме, влюбена луна!
Вълна- искра, със песен замени ме
и само спомен за любов една-
това съм аз- така ти запомни ме. Автор: Александър Ненов