Защо ли питам се сега
ти погледна ме така,
на какво дължа това
защо засенчиха се чувствата във нашите сърца?

Какво ти става, престани,
съсредоточеният си поглед премести!
Нима вината струпваш само в/у мен
мислиш ли че виновна съм за случилото се във онзи ден??

Грешиш, животът си ще утежиш,
хармонията,мили, ти ще разрушиш
защо все търсиш някаква вина,
защо реши че казала съм коварната лъжа

Залъгваш се, аз за тебе няма да се боря
в сърцето ти аз няма повече да ровя
какво да търся там- вяра, надежда и любов?
Забрави,любими, за това ти не си готов!
Автор: Александър Ненов