Зад любовта

В съня ми бавно се прокражда една неземно празна тишина и ледени стени изгражда засипва ме със снежна самота Във моя мрак две сенки крачат прегърнати и търсят любовта три целувки какво ли значат щом виждат, че я няма любовта Дали обича тя

В съня ми бавно се прокражда
една неземно празна тишина
и ледени стени изгражда
засипва ме със снежна самота

Във моя мрак две сенки крачат
прегърнати и търсят любовта
три целувки какво ли значат
щом виждат, че я няма любовта

Дали обича тя
ще каже само нейното сърце
Кого обича тя
се пита това излъгано момче..

Какво да правя, щом сънят ме води?
Не мога да събудя техните сърца,
щом крачката им всяка вечер броди
пред моя дом, но зад любовта

Значи ли това, че ме отмина
и мене вече любовта?
Зная изход...Пак ще си замина
и нека всичко бе лъжа!

Посветено на Елина и Здравко, едни от най-добрите приятели, които някога съм имала! Автор: Александър Ненов