За теб е тази песен
ти, който мълчиш...
Боли ли те?
Прости ми, мълчах до този миг...

Спри,преди да тръгнеш пак от мен,
а аз да пиша стихове сама
тази нощ пак съм влюбена във теб
само този лист ли знае това?

Целувката със сълзи ще запечатам
и нека открадне я дъжда
Щом чуеш тази песен, ще помоля вечерта
да те заведе до моята врата...

Изтече времето ни,моливът трие думите ми,
и тези сгради, и всички улици
Сама съм в това такси, а вън гори поредният лист,
който в нощта на тебе посветих...

Обичам те,
колко исках да ти кажа
ти оставаш в мен
като стара,черна рана
Обичам те,
но сърцето ми нека мълчи
прости си, аз днес тръгнах си...
Автор: Александър Ненов