Върви! Иди си! Махни се ти от мен,
не искам да съм вечно в отровния ти плен
Твърде дълго заради тебе страдах
и твърде много сълзи по теб изплаках.

Беше време, повече от всичко те обичах
и всичко на света за тебе давах.
Но ти силата на чувствата ми не разбра
и съдбата да бъдеш сам избра.

Е, добре, аз няма да те моля,
а може би някога в друг ще се влюбя.
Дано той спомените за целувките ти изтрие
и нова история върху устните ми напише

Дали когато с друг щастлива ме видиш,
иронично ще се одсмихнеш и с поглед ще ми кажеш:
"Защо се, мила, заблуждаваш,
ти друг никога след мен не ще обикнеш"

Да, може би прав ще си тогава -
може би в друг влюбена не мога да бъда
Защото дори и безразлична да изглеждам
в душата си ще продължавам тебе да обичам.
Автор: Александър Ненов