Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея.
Липсва ми приятелството ти -
така ненатрапчиво и нежно,
липсва ми прегръдката ти, гласа ти,
липсваш ми ти...
Как искам времето назад да върна,
и от думите си жестоки да се отрека,
как искам нищо да не бе ставало така.
О, Боже, колко ми липсваш...
Какво се случи?
Толкова близки бяхме двамата с теб,
толкова добре се чувствахме заедно.
Какво се случи?
Аз знам - появи се и любовта
в проклетото ми женско сърце
и приятелството красиво прогони.
Липсваш ми...
О, моля те, върни се при мен
и просто приятел отново ми бъди!
Автор: Александър Ненов