Върви си щом така си решил,
но не си мисли, че си ме победил.
Аз няма да плача и страдам
и няма на колене да ти падам.

Върви си, избягай от мен!
Но знай ще дойде ден,
когато ще бъдеш и ти наранен
и ще бъдеш обсебен от мен.

Ще молиш за прошка, помни!
Ще молиш и през сълзи дори.
Върви си, остави ме сама
и за сбогом не скланяй глава!
Автор: Александър Ненов