Ангелче

Чуваше се далечният стон, идващ от морето.
Той сякаш олицетворяваше болката ми,
усилваше се все повече и повече и ме болеше,
но ти не го чуваше.
Валеше дъжд,
валеше дъжд на толкова големи капки,
които се стичаха по лицето ми.
Това бяха моите сълзи,
но ти не ги виждаше.
Беше избягал от моята любов,
беше избягал от това, което се случваше.
Чувствах тялото ти до мен,
ти беше до мен унесен в съня си,
беше до мен, но сякаш те нямаше.
Обгръщаше ни мъгла.
Това беше мъката ми, която сякаш замъгляваше любовта.
В далечината се чуваше морето,
в далечината се чуваше водата.
Това беше моята любов,
но сякаш се заглушаваше всички останали чувства.
Ти не можа да почувстваш болката ми,
ти не можа да усетиш сълзите ми,
ти не можа да почувстваш любовта ми.
Ти - моето сладко ангелче, което спеше в прегръдките ми,
моето сладко ангелче, което щеше да си отиде след броени часове. Стана бързо и мъчително...
Отиде си.
Само в сърчицето ми остана болезненият спомен за първата ни целувка,
първата ни целувка, изпълнена с трепет и желание.
Сега стоя сама... помирисвам ръцете си,
които още ухаят на теб.
Помирисвам ръцете си, които преди часове ти целуваше...
Единствено това ми остана от теб.
Знаех че до утре и него ще съм изгубила и плачех.
Ти си отиде.