Любовта като роза с бодли свойте нокти във мен е забила. Аз стоя и се чудя дали някога всъщност бих се решила да извикам на глас пред света колко празно е всичко във мене, как жадувах до смърт любовта твоя лик,мили мой,да приеме. И сега колко глухо звучат твойте думи и твойте въздишки. Но...щом погледна към теб всеки път пак се влюбвам,макар да не искам. И така живея всеки ден - същата съм и все пак различна. На торнадо от чувства във плен ту те мразя и ту те обичам.
Автор: Александър Ненов