Аз сбогувам се с тебе сега
със писмо много кратко и ясно.
Обясних ти,че днес любовта
ми умира от удари бясни,
които нанесе ми ти изведнъж
без да искаш и без да усетиш
като капки от пролетен дъжд,
напояващи малкото цвете,
ненавиждащо тази вода,
дето сипе се тъй от небето.
Неразбиращо нито света,
нито чувствата си към момчето,
което е много,много далече,
а усещам го толкова близко.
Но едва ли ще го видя вече,
а всъщност дори и не искам.
Автор: Александър Ненов