Сън

Стоя на прозореца вечерта , отново гледам звездите, а ти пристъпваш към мен сама , докосвам ти леко косите, погалвам те нежно с лека ръка, ти знаеш,теб аз обичам, но защо не почука на моита врата, към тебе вечно ще тичам.

Стоя на прозореца вечерта ,
отново гледам звездите,
а ти пристъпваш към мен сама ,
докосвам ти леко косите,
погалвам те нежно с лека ръка,
ти знаеш,теб аз обичам,
но защо не почука на моита врата,
към тебе вечно ще тичам. Автор: Александър Ненов