Зелени очи

Залени очи ме прегръщат във мрака, когато остана сама във съня. Очи, топли от усмивка блага, с тях искам да срещна деня. Но зная, че щом се събудя, очите зелени изгубват се в миг. От страх, че може би ще ги изгубя, не веднъж се будя с вик.

Залени очи ме прегръщат във мрака,
когато остана сама във съня.
Очи, топли от усмивка блага,
с тях искам да срещна деня.

Но зная, че щом се събудя,
очите зелени изгубват се в миг.
От страх, че може би ще ги изгубя,
не веднъж се будя с вик.

Но аз ги нося там дълбоко в мене
и щом за малко остана сама,
пак пред мен са очите зелени,
отражение на любовта.

Те ме мамят във свята прегръдка,
озарили най-любимото лице.
И вече знам, очите зелени ще скътам
на дълбоко в моето сърце. Автор: Александър Ненов