Прости любов,че още те откривам
Отново теб-добра,ненамерима..
Прости любов,че нося тъжно име
понеже съм жена и наранима..
Защо,кажи,глава сега оброних
Ръцете си протегнах към небето..
Защо проплакват в църквите иконите,
когато сме добри,когато светим?!
Защо любов е нужно да сме смели?
Защо ни трябва все да бъдем силни,
когато теб познават
неумелите
и слабите
и лошите...
Кажи ми?
Прости любов,че тръгвам да те диря,
а ти си все сред хора много пъстри.
Но аз към теб съм тръгнала през Кръста
и все,прости,не вярвам....
....ще възкръснеш ли?
Автор: Александър Ненов