Небето е тъмно и мрачно,
студено е,дъжд заваля.
Отупвам сърцето си прашно,
усещам,че пак заболя.
Защо ли се влюбих в тебе,
защо ли за теб замечтах?
Но теб вече те няма,
а аз в мене всичко събрах.

Поглеждам небето,звездите,
минава пореден самолет,
трепет потръпва в гърдите,
но няма те и в този полет.

Студено е,дъжд заваля,
а мойто сърце почти вече спря.
Но има надежда една,
да възкръсне в мен любовта.
Автор: Александър Ненов