Помниш ли

Помниш ли онзи топъл пролетен ден, когато полека лека всичко се раззеленяваше, когато неочаквано дойде и се запозна със мен, когато с комплиментите си малко прекаляваше? Помниш ли онези горещи летни дни, когато хванати за ръка по плажа вървяхм

Помниш ли онзи топъл пролетен ден,
когато полека лека всичко се раззеленяваше,
когато неочаквано дойде и се запозна със мен,
когато с комплиментите си малко прекаляваше?

Помниш ли онези горещи летни дни,
когато хванати за ръка по плажа вървяхме аз и ти,
когато ни мокреха топлите морски вълни,
когато никой не можеше щастието ни да помрачи?

Помниш ли прохладната и златиста есен,
когато по пейките в парка седяхме,
когато все още се чуваше птича песен,
когато вечер звездите брояхме?

Помниш ли студената и зла зима,
когато все по-рядко един за друг имахме време,
когато се залъгвахме, че все още между нас нещо има,
когато решихме всеки по своя път сам да поеме?

Аз помня, и никога няма да забравя
винаги ще си мисля за теб с усмивка на уста.
Най-хубавите си спомени няма да оставя,
защото с теб изпитах цялото щастие на света!

Направи така и ти,
мисли си от време на време за мен.
И приятелски ме прегърни,
когато случайно се видим някой ден. Автор: Александър Ненов