Обичам те,
а ти мен-не знаеш дали!
За нея сърцето ти май тупти.
Вън вали-обичаш ли ме още ти?
Моля те разбери!
Защо не ми вярваш вече ти?
Знам!Душата твоя дълбоко нараних
и за прошка нямам право да те моля.
Но чувствата си в съдбовната нощ не владея и няма смисъл пред теб да крия-
признай-обречени сме от любовната магия.
Ти не разбра-но и мен ме заболя,
когато пред мен нея избра.
В този миг с мен се подигра.
А аз се усмихнах все едно бе игра-
игра, но с висока цена.
С ледено лице в очите те погледнах,
поздравих те,и те забтавих.Уви, почти!
Когато край морските вълни,
зърнах отново твоите променени очи, усетих-
огънят у мен отново пламти!?
Аз оше те обичах,
но той ме принуди и пред теб дори да отричам и в омраза да ти се вричам.
Направих го, защото безкрайно те обичам!
Моля те, прости!
И нека щастливи бъдем ний в идните дни!
Заслужаваме го, нали?

Любовта победи-но за кратко.И ний платихме високата и цена!!!
Аз вече съм жена и в ръце живота си държа.
Нямам време за любовта!
А и от теб избяга тя.
Нека запазим само спомените добри и в трудни времена,
подтикнати от пламтящата още искра,
си подаем ръка.
Моля те ,отново, прости и приятел до края ми бъди!
Автор: Александър Ненов