Сякаш някой горе ме мрази,
Дарява ме с мъка на талази
И не се интересува
Дали въобще си струва
Да съсипва един живот нищожен
На олтара на страха положен.
Питам днес, сега
Дали не е шега,
Може да съм в нечий сън
Като магнит за всеки гръм,
Носещ мъчителна тъгна.
И защо ли днес те моля
Да надигнеш таз мъгла?
Ето, ощипи ме.
Не... нямам воля,
Остави ме!
Страхувам се да не би
Не кошмар да е това,
А само реалността.
Стига, разбери,
Ако можеш помогни,
Ако не- просто си върви!
Автор: Александър Ненов