Бяло

Смях, тъжно неусетен,
Докосвам твоята уста.
Какъв е този полумесец цветен?
И дали в дъгата някога ще спра?

Сини цифри бързо искрят,
Умират леко в плътта,
Раните надолу пълзят,
И сливат се тихо в нощта.

Денят бавно процъфтява
Оранжев спектър от лъчи
На ново начало наново навява
Във тези тъжни зелени очи

Глухо ехо нечуто остава
Гласът главата изпива
И ново кубче полека добавя
Към шарена постройка чуплива

Тъмнината отново се връща
И той тихо се оглежда
И смее се в тихата къща
Добавяйки нови надежди