Ако..
Ако утрото никога не дойде вече,
ако тъмнина обгърне моите очи,
ако душата ми потегли надалече,
ако гласът ми мъртав замълчи....
Ще остане само моето студено тяло,
загубило завинаги своето дихание
и погледът ми ще се рее вяло,
приел във себе си едно мълчание.
Ако на гроба ми дойдеш натъжен,
ако черно цвете носиш във ръце,
ако от много плач си изморен,
ако от мъка си с посърнало лице..
Ще погледна аз през облаците бели,
носеща във себе си мъничко тъга
и надеждите ми тъжно отлетели,
ще кацнат в твоята погубена душа.
Ако тогава накрая любовта признаеш,
ако тогава лицето иронично се засмее,
ако тогава най - после се покаеш,
ако вместо слунце в тебе мрак изгрее.
Ще знаеш вече напълно убеден,
щом пазиш в себе си мечтите,
че двама с тебе бяхме в плен
- запалили в любовен плам звездите....
Автор: Александър Ненов