Преди 10 години на този ден първият iPhone се появи по рафтовете на магазините в САЩ. На хартия устройството не беше нищо специално – имаше 3G връзка, а резолюцията на камерата му беше само 3 мегапиксела. Батерията му не можеше да издържи и ден. Освен това се предлагаше на висока цена – 499 долара, с двугодишен договор с AT&T. Това беше цената за най-малката версия с 4GB памет.
Ако погледнем назад, промяната е очевидна. Първият iPhone, 10-годишно устройство, изглежда като нещо, което може да се намери в джоба на всеки, пише в анализ The Guardian.
От самото начало то имаше цветен, сензорен екран, който определи бъдещето на смартфоните. Джаджата имаше същия основен интерфейс, който използва и днес. Не приличаше на нищо досега и и продаде милиони бройки само за два месеца.
Но все пак тя се сблъска с доста препятствия по пътя си. Apple бързо преразгледа стартовата цена, като свали 200 долара от устройството с 8 GB памет и направи това по-малко от три месеца след премиерата на телефона на пазара. Въпреки че това превърна iPhone в нещо по-привлекателно за новите купувачи, мнозина се чувстваха ограбени и компанията предложи отстъпка от 100 долара на онези, които рано решиха да се сдобият с него. Те получиха и лично извинение от изпълнителния директор Стив Джобс.
Телефонът беше пуснат без някои ключови опции. На първо място му липсваше каквото и да е подобие на магазина за приложение. За повече от година, до появата на iPhone OS 2 през юли 2008 г., единственото устройство на Apple, на което можеха да се свалят и инсталират приложения, беше старият iPod, който разполагаше с малка селекция от игри за продажба.
Всичко изглежда толкова странно от днешна гледна точка, когато Apple пуска голяма реклама с идеята да си представите „свят без приложения“, но телефонът първоначално беше пуснат само с 15 вградени приложения, които дори не можеха да запълнят екрана. Apple се опита да обясни на потребителите и разработчиците, че „уеб приложенията“ са бъдещето. Така телефоните се предлагаха с впечатляващ набор от функции, които да позволят това, включително възможността уебсайтовете да запазват данни на устойството и да поставят икони на началния екран. Но беше ясно, че това е временно решение.
По-сериозно беше отсъствието на прости функции като възможността за копиране и поставяне на текст между програмите. В момента, в който това беше въведено – в iPhone OS 3 през 2009 г., то се превърна в основно предимство пред конкуренцията. Android на Google поддържа тази функция от самото начало, макар и да беше тромава в началото.
По това време iPhone беше единствен по рода си по една проста причина: правеше това, което беше казано, че ще прави... по съвсем простичък и лесен начин. Докато другите телефони още имаха физически клавиатури и изискваха много натискания на бутони за навигация в менютата, сензорният екран на Apple направи нещата доста по-прости.
И все пак не беше само лекотата при използване. Изключителната позиция на Apple в индустрията, която дори тогава беше най-харесваната компания за потребителска електроника, ѝ даде изключителна власт спрямо телекомуникационните компании. Тази власт беше умножена от факта, че iPhone стартира с ексклузивни договори с оператори на повечето пазари. AT&Т в САЩ, O2 във Великобритания, Orange във Франция: всички те се съгласиха да предложат специални условия на Apple в замяна на ексклузивност.
Още можете да прочетете в investor.bg
Автор: Криси Табачка