Дъждовна сълза

До прозореца ще седна пак, за да погледам как облаци за тебе плачат, как капчици безмълвно крачат по моето лице унило, което мъката бе крило, сякаш хиляди лета, отлетели с една мечта- несбъдната и жалка като капчицата малка, която по моето

До прозореца ще седна пак,
за да погледам как
облаци за тебе плачат,
как капчици безмълвно крачат
по моето лице унило,
което мъката бе крило,
сякаш хиляди лета,
отлетели с една мечта-
несбъдната и жалка
като капчицата малка,
която по моето стъкло се стича
и на тебе ми прилича.
Ако капката дъждовна
е сълза отровна,
тогава нека съм щастлива,
че душата ми заспива
своя вечен сън...
А дъждът вали навън.
Автор: Александър Ненов