Надраска вятъра небето със сребърно мастило
Потъна гланцът на морето и всичко стана сиво.
Петно от слънцето изчезна в палтото на тревата
Дъжда от облаците слезна и тръгна по земята.
И черна котка под балкона задебна сvетлината там, където
стъклена мадона премина през стената.
Автор: Александър Ненов