Самота

Отново съм сама, сама съм на света, седя обгърната от тъмнина, но защо ли сърцето ми не намира топлина? Заобиколена от мъгла, пусто е в моята душа, надявам се да дойдеш ти и да изтриеш моите сълзи! Защо никой не чука на вратата, нима е толк

Отново съм сама,
сама съм на света,
седя обгърната от тъмнина,
но защо ли сърцето ми не намира топлина?
Заобиколена от мъгла,
пусто е в моята душа,
надявам се да дойдеш ти
и да изтриеш моите сълзи!
Защо никой не чука на вратата,
нима е толкова жестока съдбата?
Аз ще продължа да чакам в тъмнината,
за да отлетя някъде с мъглата... Автор: Александър Ненов