Приятели

Какво приятели са?
И имам ли ги аз въобще?
Казваш : Благодаря!
Но идва ли ти от сърце?
Казваш : Извинявай!
И решаваш, че с това отново всичко е добре.

Вярваш ли ти, вярвам ли аз,
в това, което казваме си ний на глас?
Думи, думи, думи...
Влагаме ли смисъл в тях?
Мерси, прости...
все още сме приятели, нали?
Но какво значи това,
щом казваме го ей така?!
Приятел е само да говориш някакви неща.
Не, не съм съгласна аз с това!

Да съм до теб,
да си до мен,
да бъдем двете всеки ден.
В миг щастлив,
в миг горчив
сълзите мои и смеха да споделиш.
Да бъдеш тук, до мен, сега,
да държиш ти моята ръка и в таз борба.
И не защото аз ще победя,
а просто, за да знам, че не съм сама.

Приятел казваш,
а мислиш ли така?
Аз нуждая се не само от думи,
а и от дела!
Нека не просто си редим слова,
нека говорим искрено и от душа,
да вярваме дълбоко в казаното досега!