Стъпвам по пясъка студен в нощта.
Стъпвам и съм сама , сама.
Последни стъпки са ми те след нашата раздяла,
последни сълзи аз пролях в нощта.

И стъпките ми пясъка запомня,
морето май не мисли то така
и стъпките ми бързо заличава,
и мойто време с тебе отминава.

Сама на морски бряг се движа
и следите на нашата любов преминах.
Остава ми една надежда ,
че една от моите следи ,
там на брега ни ще стои.

Уви, уви морето май не мисли с моите мечти.
Любов стаена в тишината ,
любов на моите мечти ,
от тебе нищо в мене не остана,
брегът не иска моите следи ,
единствено аз спомен ще остана
със свойте стъпки в морските вълни.
Автор: Александър Ненов