В нощта съм аз сама,
обляна в лунна светлина,
горят ме тайни и мечти,
горят ме страсти, утоляват ги студените вълни.

И на брега аз на морето ще помня всеки ден,
който ти прекарал си със мен.
Любов чужда сега не ми е нужна,
аз знам, че тебе няма да те има там.

Любов чужда сега наистина не ми е нужна,
трябва ми приятелска ръка,
трябва ми и малко самота.
Уж самотата ме "убива",
но сега съм "мъртва" и студена.
На този морски бряг аз мисля си
за миналото време и за теб.

Любовта ти и ласките ти нежни
ми липсват , но ще мога и без тях аз занапред
ще пренебрегна чуствата си стари
и тебе някога ще те забравя
кога обаче ще се случи
и с "катинар" сърцето ми ще се заключи?
Кога ти вече няма да ми липсваш аз незнам,
но знам че друг сърцето ми ще плени
и раните от теб оставени ще заздрави.
Автор: Александър Ненов