В очите ти виждам на слънцето изгрева,
блясъка на лунните лъчи,
на устата ти блести усмивката,
не докосната от грижи и беди.

В очите ти се вгледах и видях
свият образ издигната като в храм,
но истинския блясък там,
така не можех и да знам.

Ти казваш ми , че ме обичаш,
но нима е възможно това,
във вярност до горб да се вричаш
на една единствена жена.
Автор: Александър Ненов