Обичам момче синеоко,
макар да знам, че не и ти,
това чувство е дълбоко,
изгаря ме и в мен тупти.

От погледа ти онемявам,
от допира ти прималявам,
но ти едва ли туй усещаш,
и сигурно дори не се досещаш.

Веднъж опита да направиш нещо,
отблъснах те, не знам защо,
и сега съжалявам горещо,
и моля се да се повтори то!
Автор: Александър Ненов